Наскоро гледах видео, в което инженер демонстрира колко разнообразни плъгини и препроцесора е инсталирал и как ги свързва чрез Lightning към Mac, за да ги използва в продукция… Всичко изглежда увлекателно, разбира се, но има един малък нюанс - повече не означава по-добре.
Първо, това веднага унищожава надеждността на системата (буквално на последното събитие малко дете пълзеше и се опитваше да изтегли захранването :)). Второ, размива се фокусът от същественото - трябва да слушаш звука в залата и да се концентрираш върху атмосферата, а не да се губиш в плъгин вътре в плъгин вътре в плъгин.
Често пропускаме, че основната работа я вършат тези на сцената, а ние от своя страна подобряваме възприятието в помещението и добавяме цвят с ефекти - това е всичко.
Така разпределението е: 70% дават музикантите, 30% - звукорежисьорът, от които влиянието на плъгините е по-малко от 3–5% (в което самият инженер в края на лекцията призна). Колкото и памет да запълниш с тях и колкото и да ги завъртиш на максимум - при живо изпълнение това е overhead, който само пречи (в студиото може би работи, но аз не съм специалист в тази област).